Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

понеделник, 12 януари 2015 г.

Обмяна на мисли с философа Методиус



Здравейте, г-н Грънчаров!

Бих искал да Ви запозная с едно мое хрумване за началната позиция на философстване. Въпросът ми към Вас е: съгласен ли сте с нея? Ето я, илюстрирам я чрез феномена шуробаджанащина (текстът е съвсем сбит и изчистен, а максимата се избистря в началото на т. 4):

Една тънка разлика относно шуробаджанащината

1. Шуробаджанащината - или непотизмът, племенничеството (от лат., nepot, племенник) - има, разбира се, едно общожитейско оправдание (в контекста на оцеляването и надмощието) и ни най-малко не представлява от подобна позиция аномалия, напротив. Ала онова, което прави несъвместими едно с друго ренесансовия непотизъм в Италия (например) и родното ни днешно уреденчество (връзкарство, шуробаджанащина) е ценностното, аксиологическото (от гр., αξια, ценност) оправдание. Животното живее с храна, човекът - с ценности (сиреч прехраната и алчността не принадлежат към собствено човешкия живот, но го предпоставят).

2. Аксиологията се разделя на етика и естетика. Шуробаджанащината - когато, където и каквато и да било - няма етическо оправдание. Етиката радикално противостои на житейския цинизъм. Някога (в Гърция) етици са били тъкмо киниците (школските "циници"), а циници - обществените лицемери (общоприетите "етици"). Та по етическо съображение - срещу непотизма, привилегиите и "задкулисието" (политическото лицемерие) - възниква Реформацията и прераства в Просвещение.

3. Ето я и тънката разлика: днешната шуробаджанащина (и по-точно българската, байганювщината) няма никакво оправдание, представлявайки завършена аномалия на човешкото; но ренесансовата (в Италия) е във висша степен оправдаема естетически. И е напълно издържано философски, щото да се гнусиш от Бай Ганю и да се възторгваш от Борджия; а и едното би било непълноценно без другото.

4. Любомъдрието е вкусът на (към-от) живота. Аксиологията почива на категорията благородство (отвъд "+" и "-"). Защо гепардът е благороден? Защото е великолепен; в отлика спрямо хиената. И ето че животът най-общо и аксиологията контактуват помежду си в естетиката. (Етическото спрежение към животните довежда до баснята, т. е. отнася се все-таки единствено за хората.)

С уважение,

Йордан Йорданов - Методиус

Здравейте, уважаеми колега Йорданов,

Доколкото разбрах Вие намирате в древното или ренесансовото връзкарство и уреденчество някакви по-възвишени и оправдани от гледна точка на естеството на живота ценности (примерно да се помага на "наши" талантливи младежи с оглед да се спомага за развитието на изкуството), докато в нашенската шуробаджанащина е налице само пошлост и користни интереси, и то с оглед да прецакаме по-способните, които са "ненаши". Не мога да скрия, че ми допада Вашата дефиниция за това що е философия: Любомъдрието е вкусът на (към-от) живота. Вижда ми се много плодотворна. Когато в цененето, което е същност на вкуса, постигаме смисъла или ценността на нещата за нас самите, то ние вече сме на почвата на философията или на любомъдрието. За мен (не зная дали Ви пратих печатното издание на моя курс от лекции по философия, имам такава книга, носи заглавието "Изворите на живота", ако проявявате интерес ще Ви я пратя) философията, подобно на другите две духовни форми (изкуството и религията) успява да синтезира в едно три аспекта на човешкото отношение към нещата - ценностното, познавателното и практическото. Водещото при философията все пак е познавателното, но оплодено от ценностното. Тъй че имам чувството, че имаме близост в разбиранията относно това що е философия, което е много естествено.

Тия дни трябва да излезе от печат новата книжка на ИДЕИ, в която Вие имате публикация. Излизането й се забави поради безкрайните празници. Като излезе, ще Ви пратя екземпляр. Напоследък работя по една поредица от есета, която ще представлява учебно помагало с примерно заглавие "Въведение във философията на вярата и религията" (или просто ПОМАГАЛО ПО ВЯРА), ако проблематиката Ви е интересна и желаете да спомогнете за написването му със свои текстове, ето, предлагам Ви сътрудничество и съавторство. Вие ще видите тям какъв е замисъла и идеята. Мисля, че има нужда от такова нещо, написано на понятен, на човечен език.

Всичко добро Ви желая! Обаждайте се. Впрочем, оня текст, за който помолихте да взема становище от физик, не успях да свърша никаква работа, тъй като междувременно по онова време бях уволнен от работа с мотив "пълна некадърност" и ме изритаха от училището. Сега живея в почти пълно уединение и се занимавам предимно с писане и четене.

Бъдете здрав!

С най-добро чувство: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ