Голямо международно признание за съвместното българо-украинско научно издание в областта на философията, възникнало на базата на философското списание ИДЕИ!
Тази сутрин получих следното важно съобщение от моя украински приятел професор Константин Райда от Киев, той работи в Института по философия към Националната академии на науките на Украйна; с него и с негови сътрудници вече трета година осъществяваме едно полезно сътрудничество (развивайки отношенията между български и украински философи) като издаваме международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ; та ето какво ми пише той, ето каква радостна новина ми съобщи в ранната утрин:
Здравствуйте, дорогой наш друг Ангел!
Наконец-то наше с Вами Приложение полностью размещено на интернет-ресурсе РФ и включено в наукометрическую базу научного цитирования! Теперь любой ученый, преподаватель, да и просто интересующийся читатель сможет зайти на эл. ресурс РИНЦ-а (электронной научной библиотеки.ru найти там "ИДЕИ. Философско списание" и ознакомиться с тем, что его интересует. Еще раз поздравляю Вас с нашим общим успехом! ...
С уважением, Ваш друг Константин
И още неща ми пише г-н Райда, но те вече имат отношение към подготовката на новата книжка на съвместното издание; те не са интересни за читателите на блога. Отвърнах му вкратце, заради емоцията, ето как:
Здравствуйте, дорогой мой друг Константин,
Я очень рад, просто слов нет, что вот пришел наш заслуженный успех!!! Согласен за все, что Вы предлагаете, спешу уведомить читателей журнала и моего блога об этой так хорошей новости!
С уважением: Ваш друг из Болгарии Ангел
Веднага реших да отида да проверя как изглежда списанието в електронната научна библиотека E-library.ru, написах в търсачката "ИДЕИ" и се откри ето какво (може да се види и на приложеното към този текст изображение).
Та такива работи значи стават по широкия свят. Можете да си представите колко много съм радостен за това постижение, което е голямо признание за списанието, създадохме преди цели 7 години!
ЗАБЕЛЕЖКА: Като куриоз ще отбележа, че авторът на идеята за такова списание, именно моя милост, който го и създаде и ето вече толкова години го поддържам в невероятно тежки условия (и без помощ отникъде, имам предвид тук, в България, имам предвид нашите научни и образователни началства и организации), бидейки негов главен редактор, в родината си съм... уволнен от работа (!) с мотив... "пълна некадърност" (!!), "абсолютна негодност да бъде преподавател по философия" (!!!), на това основание фактически съм лишен от преподавателски права, потъпкано е моето човешко право на труд (!!!!), да, ей-такива абсурдни неща се случват в нашата тъй "европейска" и родна България! Стигна се дотам, че аз чрез съд трябва да се мъча да доказвам своята личностна и професионална състоятелност! Отбелязвам това просто като ярък симптом на болното време, в което живеем, не за друго. Нека да се знае докъде сме я докарали...
И още едно нещо искам да отбележа, то също нещо говори: разбира се, този успех едва ли ще впечатли някоя от нашите тъй любопитни иначе за какво ли не медии. Едва ли тази новина ще бъде отразена някъде из българските медии, кой ли пък в България се интересува от наука и от философия? Да видим де, интересно ми е дали все пак някой ще се впечатли от нашето постижение.
На трето място искам да упомена нещо също така разбиращо се от само себе си: всичко това го сторихме ние, една малка група ентусиасти, която, естествено, не беше подкрепена и насърчена от нито една, повтарям, нито една официална държавна институция или организация в областта на науката и на образованието! Да, от нито една, всички са се вперили да гледат в собствения си път и нищичко друго не правят - е, да пречат, разбира се, могат, а пък да убиват всяка иновация с безразличието си - ох, те това нещо как го умеят! Това също ми се струва, че е добре да се знае от всички. То много показва и говори, безспорно...
Толкоз! Радостен съм, че показахме, е този е верният път: да се работи без да се чака помощ и подкрепа отникъде. Показахме на дело, в български условия верността на тезата на Сър Кен Робинсън, изказана вчера, а именно той е казал "Революцията в образованието не идва отгоре, от управляващите, а от нас - от това всеки ден да променяме работата си." (виж: Революцията в образованието не идва отгоре, от управляващите, а от нас) Да, този е начинът, този е и пътят. Желая ви хубав ден! Работете, осланяйки се само на себе си, на никого не разчитайте, никого не чакайте да ви води - този е верният начин и път...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар