Здравейте, г-н Грънчаров!
Попаднах на имейла Ви от страницата на списание ИДЕИ във фейсбук. Студентка от ПУ съм и ме интересува възможността за публикация във вашето списание тъй като много ми харесва. Аз и една моя колежка работим по един нов проект, но нямаме възможност да се изявим и искаме да попитаме: възможно ли би било чрез вашето списание?
Успешен ден!
Д.
Здравейте, Д.,
Благодаря Ви за писмото и за интереса към списание ИДЕИ! Разбира се, няма никакъв проблем да се възползвате от възможностите за публикация на Ваши текстове в списанието. Да, разбира се, списанието е отворено точно за текстове на хора, които имат какво да кажат във философията. В сп. ИДЕИ са публикували и публикуват свои текстове не само начинаещи автори, но и утвърдени философи, професори, доценти и пр. Имаме също така и международно многоезично научно-теоретично приложение, то се прави по всички наукометрични изисквания (с рецензии и пр.), издаваме го заедно с философи вече от доста страни, и в това авторитетно издание може да се появи Ваш текст.
Относно някои изисквания към новите автори ето оттук можете да се информирате по-конкретно кои са те: Списание ИДЕИ съществува за да обслужва свободната изява най-вече на младите мислещи хора. Вече втора година издаваме и списание HUMANUS, то е специализирано върху проблемите на съвременното образование и също така духовното и личностното израстване и укрепване на младите, ако напишете нещо от тази област, то може да излезе и в него.
Това е в основни линии. Ако имате някакви въпроси, моля, поставете ги, ще Ви бъде отговорено непременно.
Желая Ви успехи!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар