Тази сутрин - от нямане какво да правя - си поиграх да сложа във фейсбук някои подбрани мисли на моя отдавнашен любимец, кьонигсбергският мъдрец Имануел Кант. Възнамерявам следващата книжка на списание ИДЕИ, която тия дни започнах да композирам, да съставям и да подготвям за печат, да бъде посветена на него. Разбира се, по сложилия се вече обичай портрет на Кант ще краси корицата на този брой на списанието. Още отсега можете да давате заявки за хартиения вариант на списанието. То ще излезе от печат към края на август, но без предварителна заявка този път никой няма да може да получи екземпляр от книжката. Причината е, че издателят, именно моя милост, е изцяло разорен и вече е в унизителното положение да преживява някак без каквито и да било средства за съществуване - поради репресивното ми уволнение от работа, поради изгонването ми от образователната система, в която съм работил като преподавател по философия цели 32 години, поради фактическото ми лишаване от преподавателски права, от правото ми да упражнявам преподавателска професия, поради разорителните и сякаш нескончаеми вече съдебни процеси, които водя за да си върна някой ден правата; да, всичкото това ме сполетя в нашата тъй напредничава, тъй авангардно мислеща, демократична и европейска, с извинение, държавица. Та ето част тия крилати мисли на Кант, някои от които ще украсяват задната страна на корицата:
• От такъв крив пън като човека нищо право не можеш да издялкаш.
• Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липса на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Имай смелостта да си служиш със собствения си разсъдък! - този е девизът на Просвещението.
• Незаслуженото страдание обезкуражава, заслуженото - съкрушава.
• Който се е отказал от излишествата, се е отказал и от лишенията.
• Никога не може да има истинско удоволствие там, където удоволствията се превръщат в занаят.
(Кратко допълнение от мен, А.Г.: правете си сметка какво става с удоволствието когато удоволствията се превръщат в индустрия - както е в наше време!)
• Който боязливо се грижи да не си изгуби живота, никога няма да му се радва.
• Който знае как да задоволи желанията си, е умен; който знае как да ги победи, е мъдър.
• Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност.
• Уважението е данък, който независимо от това желаем или не, не можем да откажем на достойнството. Можем да не му даваме външен израз, но не можем да не го чувстваме в себе си.
• Участта на жените е да властват, участта на мъжете е да царуват: защото властва страстта, а управлява умът.
• В диспутите спокойното състояние на духа, съчетано с известна благожелателност, е признак за наличие на определена сила, вследствие на която разсъдъкът става уверен в своята победа.
• Дълг на човека е да признава човешкото достойнство на всеки човек.
• Две неща изпълват духа с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и по-продължително размишлението се занимава с тях: звездното небе над мен и моралният закон в мен.
• Голямото честолюбие винаги е превръщало благоразумните в безумци. За човека по природа е свойствено да съблюдава умереност не само заради загрижеността за здравето си в бъдеще, но също и заради доброто си самочувствие понастоящем.
• Геният - това е талантът да се изобрети това, на което не може да се обучава или учи.
• Добродетелта е победа на волята над природата. Добротата е наше задължение.
• Дълг, ти възвишена и велика дума! Това е именно великото, което издига човека над самия него.
• Етиката е философията на добрата воля, а не само на доброто действие.
• Хората биха избягали един от друг ако биха могли да се видят един друг в най-пълна откровеност.
• Законът, който живее в нас, се нарича съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите постъпки в съответствие с този закон.
• Човекът е свободен само тогава когато не му се налага да се подчинява на никого освен на закона.
• Този, който се превръща в пълзяща твар, може ли след това да се оплаква, че са го сгазили?
• Основа на нравствеността е дългът, а не интересът.
• Няма защо да се опасявате да бъдете опровергани; следва да се опасявате от друго - да не бъдете разбрани.
• Нравствеността учи не на това как да станем щастливи, а на това как да станем достойни за щастието.
• Щастието е идеал не на разума, а на въображението.
• Към човека трябва да се отнасяме винаги и само като към цел сама по себе си, никога като към средство.
• Наказанията, налагани в изблик на гняв, не достигат целта си.
• Не върви постоянно да се дават награди на децата. Те стават егоистични и развиват продажен начин на мислене.
• Има заблуждения, които не трябва да се опровергават. Трябва да се дадат на заблудения ум такива знания, които ще го просветят. Тогава заблуждението ще изчезне от самото себе си.
• Имай мъжеството да се ползваш от собствения си ум. Това е ръководно правило за просвещението.
• Човекът е единственото същество, което се нуждае от възпитание.
• Искреността е съществена част от характера. Тя е една от главните цели на възпитанието.
• За мъжа няма нищо по-обидно от това да го нарекат глупак, а за жената - че е грозна.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар