сряда, 20 януари 2016 г.

Ето как се зароди една екстравагантна, направо съвсем щура идея, свързана с бъдещето на философското списание ИДЕИ


Тия дни в разговор с приятел от Фейсбук (Георги Хаджийски, пишещ човек, интелектуалец, който наскоро стана кмет на с. Драгушиново; той, впрочем, е един от авторите в списание ИДЕИ, също така го е подпомагал финансово като е абонирал за своя сметка Градската библиотека в Самоков), обсъждайки ситуацията с издаването на това философско списание, се роди една хубава идея, за която сега искам да разкажа. И мигновено по този начин правя нужното или първата стъпка към реализацията на тази направо чудесна идея. Ето за какво става дума.

Хартиеното издание на списание ИДЕИ излиза цели 7 години (2016 г. ще му е година VIII от създаването!), три пъти в годината, като за това време беше печатано с личните средства на негови читатели-спомоществуватели и също така най-вече на неговия главен редактор и издател, който с неколцина свои приятели издаваше в крайно трудни условия списанието вече толкова време. В един момент когато главният редактор и издател беше безработен, списанието пак продължи да излиза, тогава го издавах, отделяйки голяма част от мизерното си обезщетение за безработица (това е, чини ми се, уникален случай в историята на издаване на периодични философски списания, но както и да е). По финансови причини все още не е излязла последната книжка на списанието за 2015 година, сега чакаме възстановеният вече на работа по съдебен ред негов главен редактор да получи първата си заплата за януари, та с тия пари да може да издаде въпросната книжка. От само себе си се разбира, че тиражът на списанието беше намален до възможния минимум, което пък доста оскъпи отделната книжка. Абонатите на списанието са малко, т.н. спонсори не се намериха изобщо, ето, на това основание под въпрос е дали да продължим издаването на хартиеното издание на ИДЕИ (за онлайн-изданието няма проблеми, него ще го издаваме и занапред, живот и здраве да е само!). Та когато г-н Хаджийски поиска отново да абонира за своя сметка градската библиотека на Самоков, аз му отвърнах следното:

... Но аз все по-често се питам дали да продължаваме хартиеното издание - при положение че списанието има твърде малко абонати само плюс екземпярите, които даваме за Народната библиотека и за други библиотеки, крайно е мизерен тиража предвид кризата, пък и книжарите изобщо не го щат да го разпространяват (те го оцениха за непазарно и по тази причина го осъдиха на смърт, а пък на евентуалните му читатели наложи своята не по-малко жестока пазарна цензура!).

Тъй че не знам какво да Ви кажа. Ще ми се да продължи хартиеното издание (като го показвам на учениците си някои се впечатляват и питат как да си го закупят, аз подарих доста стари броеве на интересуващи се мои ученици), но понеже помощ отникъде не се намери, не знам какво да правя. Помощ отникъде, а само използвачи се намират, доста учени продължават да си пращат статиите в списанието, а като им кажа, че сме закъсали крайно много финансово, мълчат, никой не се сеща да обели дума за известна подкрепа, а дори почва да философства, че като автор бил имал право ако не на хонорар, то поне на безплатни бройки от списанието, представяте ли си?! (Макар в някакъв смисъл да са прави, те може би си мислят, че аз, издателят, "забогатявам" с издаването на техните текстове!) Така че много трудно се правят такива неща у нас, в България - като издаването на едно списание за духовните неща. Естествено, че нито една от държавните институции, занимаващи се с образование или с култура у нас, не счете за нужно да подаде ръка на издателите на списанието, напротив, то сякаш е нещо като трън в очите им. И по тези причини най-вероятно предстои съвсем скоро неминуемата смърт на хартиеното издание на списание ИДЕИ.

На тия мои думи г-н Хаджийски ми отвърна:

- Жалко за Вашето списание - вложили сте много душа в него.

А пък аз му отвърнах:

- Каквото ми е обаче по силите ще направя за да запазя и хартиеното издание на списанието. Аз съм консервативен човек, обичам да чета хартиени книги и списания. Интересно е (да подхвърля и това) защо Делян Пеевски като е такъв голям медиен магнат не проявява интерес към закупуването на... списание ИДЕИ? Ето как тоя човек си пропилява шанса да влезе в културната история на България и да направи нещо добро! :-) Купува само жълти просташки издания, горкият, хвърля си парите на вятъра! Все още не е сигурно, че хартиеното издание ще загине, ще се боря, ще видим какво ще стане със списанието, това ще се разбере скоро: до април месец трябва да успеем да издадем първата книжка. Има още време.

И ето, във връзка с тия мои думи г-н Хаджийски ми подхвърли следната идея:

Искате ли да направим един експеримент - да публикуваме линк към страницата на Вашето списание ИДЕИ тук, във Фейсбук, със съобщение, че се продава? :-)

Приех идеята му ето как:

- Да, това е хубава идея: продаваме ИДЕИ! :-) Дали ще се намери купувач на ИДЕИ у нас, в България - интересно е да разберем това! Ще си позволя да взаимствам чудесната Ви идея. Още тази сутрин ще напиша нещо в този смисъл, под формата на обява. Благодаря много за идеята!

А ето сега и въпросната обява за продажбата на списание ИДЕИ:

Съобщаваме на евентуалните купувачи че се продава философското списание ИДЕИ, което излиза вече осма година, три пъти в годината е излизало през цялото това време. Списанието работи за духовното възземане на българския народ и особено за личностното и духовното развитие най-вече на младите хора на България. Философията на списание ИДЕИ е в него най-вече младите хора да намират разбираеми, ясни, понятни за тях, написани на човечен език и богати на смисъл, т.е. приятни за четене текстове, писани не само от съвременни автори, но и от класици на философията (в списанието за годините на излизането му бяха представени с интересни свои текстове философи като Кант, Платон, Мераб Мамардашвили, Жан-Пол Сартр, Уилиям Джеймс, Албер Камю, Мартин Хайдегер, Йоан Златоуст и още много други). В списание ИДЕИ бяха публикувани текстове на много млади хора, ученици, студенти, докторанти, също така и на утвърдени български учени, тук просто не можем да изброим техните имена.

Във всичките тия години списанието беше печатано с личните средства най-вече на неговия издател и главен редактор, на неколцина негови най-близки сътрудници, също така и със скромната финансова подкрепа на свои читатели. Нито един състоятелен спонсор, фондация или пък българска държавна институция, занимаваща се в образование и култура, не счете за нужно да подкрепи ентусиастите, издаващи списанието, а пък книжарите, разпространителите на периодични издания най-вече направиха нужното да го осъдят на неминуема смърт като отказаха да го разпространяват - понеже го оцениха като "непазарно", "нерентабелно" или за непечелившо. И така лишиха списанието от неговите бъдещи читатели, попречиха на читателите му да достигнат до своето списание, сиреч, наложиха му специална пазарна цензура, която е не по-малко жестока от онази другата, идеологическата. Очевидно у нас по павилионите за периодични издания може да се кипрят само шарени жълти издания, служещи на интензивното опростачване на публиката, но сериозни издания за духовните неща и за истинските стойности в живота, издания, които се прекланят пред ценности като истината, доброто, свободата и самоотвержено им служат, там, кой знае защо, съвсем не се допускат.

Във връзка с тази тежка ситуация и с оглед хартиеното издание на списание ИДЕИ все пак да бъде спасено от неминуема смърт издателят му, вече напълно разорен заради него, реши да го предложи за продажба: да, продава се философското списание ИДЕИ, продават се правата за издаването му, търговската му марка и всичко останало, свързано с него. Единственото изискване на продавача е списанието да запази утвърдения си облик, своята издателска концепция, а това е възможно ако все пак купувачът реши да остави на длъжността му неговият главен редактор, който за труда си няма да иска никакво възнаграждение, рro bono, т.е. ще му работи подобно на роб, без никакво заплащане, единствено заради идеята. Ако пък това не е възможно, тогава купувачът все пак следва да се задължи да запази издателската концепция на списанието, пък нека други хора, които мислят в същата посока, да го списват, правят и издават.

Между другото около списание ИДЕИ възникна група от съмишленици от България, Украйна, Чехия, Словакия, Индия, Япония, САЩ и др. страни, които издават международно многоезично научно-теоретично приложение на списанието, което излиза вече четвърта година. Статутът на това издание ще се уреди със специална клауза към договора за продажба. То си има солидна международна редакторска колегия, която, разбира се, следва да бъде запазена.

За ония, които проявяват интерес към такава една необичайна за българските условия сделка, даваме нужните координати за връзка, за подаване на оферти, за преговори около покупко-продажбата и пр., тия данни се намират в раздел КОНТАКТИ на блога на списанието, намиращ се на адрес: http://grancharov.blogspot.bg/.

Това е обявата, стана малко дългичка, но това съвсем не е случайно, налага се от същината на замисъла. На мен лично много ми е интересно дали някой ще откликне на обявата, вълнува ме това какви коментари ще се появят, дали, примерно, няма да се намерят у нас хора, които да се обединят около възможността чрез коопериране да си обединят силите, примерно като се създаде едно сдружение, с оглед списанието все пак да бъде спасено и пр.; 20-тина човека само да се намерят, които да се съгласят да се обединят - и списанието ще бъде спасено! А купувач едва ли ще се намери, не сме чак такива наивници за да допуснем, че някой състоятелен човек у нас ще се съгласи да даде пари за толкова вятърничава и направо глупава инвестиция (вместо, примерно, а даде парите си на някой нов Бареков да му учреди нова партия!). Но да видим де, знае ли човек, понякога се случват и чудеса; ако някой знае как това може да бъде направено, нека да изпрати тази обява на самия медиен магнат Делян Паевски или на неговата толкова любвеобилна майка. Та ще видим какво ще стане, най-вероятно нищо няма да стане, все пак живеем в България, една страна, осъдена, най-вероятно, не само на комунизъм, но и на разгул на простащината. Тук у нас, в тъй миризливото българско гюбре, такива нежни духовни цветя като списание ИДЕИ не виреят, нито пък могат да цъфтят, ако покълнат, то мигновено биват стъпкани така безжалостно както дори и бясна крава няма да тъпче своето теленце. Но да видим, експериментът вече е заложен. Естествено, че нищо няма да стане, но това все пак не се знае със 100% сигурност.

Хайде чао, че пак се разприказвах и казах толкова излишни неща. Хубав ден ви желая и бъдете здрави! Не е зле да се погрижите малко и за духовното си здраве, но това си е вече изцяло ваша работа!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ