НЯКОЛКО ДОБРИ ДУМИ ЗА ДИСТАНЦИОННОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Иванка Топалова и Жак Асса
Малък увод
„Принудителният затвор“ наречен Ковид –19, накара хората да използват качеството, което е присъщо само на човека – самоопознаването. Авторите на тези „добри думи“ осъзнаха, че това са правили през целия си съзнателен живот.
След почти неочакваното „сгромолясване“ на утопията за възможно равенство и тъй като българският народ не можеше да остане без идеология, зае си господстващата на Запад идеология – НЕОЛИБЕРАЛИЗМА. Новата идеология си имаше свой бог – ПАРИТЕ. И нещо друго – поради този нов бог, две основни за социалния живот системи съвсем методично също рухваха – ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И ОБРАЗОВАНИЕТО. Обаче хората и в двете системи с оказаха читави и това пролича точно през днешното трудно време – лекарите и учителите заслужават адмирации.
Всъщност имаме един колега и приятел, с когото навремето ни събра голямото желание да сме полезни на учениците си. Той още преди 20-25 години се опита да въведе компютъра в педагогическата си практика. За съжаление той попадна на директор, който се оказа малко комплексиран – защото искаше да се оглежда в своите подчинени. Понеже този мой приятел не се оказа „подходящо огледало“ (защото смята, че трябва да казва само това, което според него е истина, без да може понякога да си премълчава), резултатът беше, че всичко направено от него „добро“ се отчете като „големи грешки“ и той беше уволнен!!!
„Не може да се обхване всеобхватното“ е афоризъм на Козма Прутков. Ние можем да добавим – „още повече само в една статия“. Следователно, очевидно е, че ще се ограничим само с това, което ни е направило най-силно впечатление от наблюденията ни и от прочетените около десетки книги и статии по този въпрос.
За да бъдем по-ясни, ще започнем с основните определения, които ще използваме:
Дистанционно образование (ДО) – процес на обучение и възпитание на личността в условията на открита информационно-образователна среда, в която взаимодействието (на обучаващите се помежду си и с обучаващия), представянето на учебните материали и проверката на усвояването им се осъществява с помощта на съвременните информационно-комуникационни технологии. Този вид обучение е предназначено за методика, построена върху философията на конструктивизма!
Конструктивизъм – Конструктивизмът представлява философската гледна точка за природата на познанието. Ще се опитаме да представим по-подробно това определение.
Всеки от нас е уверен, че собственото ни разбиране за света, в който живеем, се изгражда върху основата на нашия собствен опит, Всеки от нас генерира собствени „правила” и „умствени модели”, които използваме, за да намерим смисъл на нашите преживявания. Следва че обучението е просто процес на приспособяване на нашите ментални модели, за да съответстват на новите ни преживявания.
Има няколко водещи принципа на конструктивизма в методиките на преподаване (т.е. в дидактиката):
1. Ученето е търсене на смисъл. Следователно ученето трябва да започне с въпроси, около които учениците активно да се опитват да конструират смисъл.
2. Знанието изисква разбиране на целите, както и на съставните им части. И частите трябва да се разбират в контекста на целите. Следователно процесът на обучение се фокусира върху първични понятия, а не на изолирани факти.
3. За да преподаваме добре, трябва да разберем умствените модели, които учениците използват, за да възприемат света и предположенията, които правят, за да подкрепят тези свои модели.
4. Целта на обучението е човек да конструира собствения си смисъл, а не само да запаметява „правилните“ отговори и да възприема на готово смисъла на някой друг. Тъй като образованието по своята същност е интердисциплинарно, единственият ценен начин за измерване на обучението е оценяването да стане част от учебния процес, като се гарантира, че предоставя на учениците информация за качеството на тяхното обучение.
Допълнение към изискванията на този тип обучение:
а) Учебна програма – конструктивизмът изисква премахване на стандартизирана учебна програма. Вместо това, трябва да се насърчава използването на учебни програми, адаптирани към предишните знания на учениците. Освен това трябва да се набляга на решаването на проблеми.
б) Инструкция – според теорията на конструктивизма, преподавателите се фокусират върху създаването на връзки между фактите и насърчаването на ново разбиране у учениците. Инструкторите приспособяват своите стратегии за преподаване към отговорите на учениците и насърчават учениците да анализират, интерпретират и прогнозират информацията. Инструкторите трябва също да разчитат до голяма степен на отворени въпроси и да насърчават обширен диалог между учениците.
в) Оценката – Конструктивизмът изисква премахване на оценките и стандартизираното тестване. Вместо това оценяването става като част от процеса на обучение, така че учениците да играят по-голяма роля в преценката на собствения си напредък.
Очевидно, че всичко изложено е много подходящо за дистанционното обучение, към което пак ще се спрем малко по-подробно.
Искаме да посочим някои предимства на дистанционното обучение:
• Първо, родителите (става дума за образовани родители, заитересовани от реалните успехи в образованието на децата си) ще могат да контролират вложените в образованието време и съсредоточаване на обучаемите;
• Предлага се на обучаемите да работят със собствен темп и възможности да „конструират“ познанията си. Естествено обучаващият (преподавател, инструктор) трябва да познава равнището на възможностите за „конструиране“ на всички свои обучаеми и чрез „обратни връзки“ с него и между тях самите да се стреми към постоянно повишаване на това равнище;
• Използването на ИНТЕРНЕТ от обучаемите допринася:
— да се повишават познанията им за използване на компютъра (да се използва компютъра само за игри е все едно „да се убиват дървници с валяк“);
— да не се ограничават в придобиване на информация само до това „така ни каза учителят“ (преподавателят в случая контролира само за повишаването на менталната му „конструкция“);
• Дистанционното образование дава възможност за: сравнително изучаване, задълбочено изследване на факт, закономерност в различните факти или явления; възможност за търсене на различни решения – изобщо за активно и креативно мислене;
• Дистанционното образование дава възможност за обсъждане на идеи и дискусии на обучаемите по между си, нещо което всеки добър учител се стреми да породи при обучението „лице в лице“, но което е много трудно в ограниченото време на 1-2 учебни часа в настоящата „класно-урочна“ система;
• Използването на компютъра създава възможност за използване „метода на групата“ чрез подходящ подбор на учебни проблеми, чието решение изисква мнението на всеки член от групата обучаеми (дори решението на проблемата може да има състезателен характер);
• Има още много други предимства например като: загубеното време за преход между училището и дома (особено при специализираните училища, които не са задължително в района на дома); по-малки разходи за храна (която трябва да се купува при целодневна заетост); и много други предимства, като всеки индивидуално може да намери.
„Когато ценим правилните принципи, ние разполагаме с истини – познание за нещата такива, каквито са.“ (Стивън Кови, американски педагог)
По-нататък искаме да посочим няколко принципа на дистанционното образование, за да се разбере каква наистина е същността му.
• Принцип на хуманизацията
— Дистанционното образование е достъпно за инвалиди, за ученици в карантина, за ученици с отдалечено местожителство и т.н.;
— Процесът на обучение не е ограничен в „твърдо ограничено“ време;
— Обучаемият има възможност да си избере свой индивидуален темп;
• Принцип на интерактивността
– обучаемите са в постоянна комуникация помежду си и с обучаващия;
• Принцип на индивидуалността
– Дистанционното обучение позволява да се следи всеки обучаем поотделно;
– Дистанционното обучение позволява да се подбере индивидуална учебна програма за всеки обучаем;
• Принцип на личностната идентификация
– Дистанционното обучение не позволява да се фалшифицира нивото на развитие на обучаемия – приучва го към самоподготовка и самооценка;
• Принцип на регламентираното обучение
– Дистанционното обучение позволява учениците да изпълняват учебните си задачи по всяко време на денонощието, но обучаемият трябва да има ясен и точен график за изпълнение на проверочните контролни задания;
• Принцип на педагогическата целесъобразност на изполването на информационно-комуникационните технологии и спазване на ергономическите изисквания
– По отношение на средствата на обучение трябва да се избират най-общоприетите от обществото ИНТЕРНЕТ-източници и видео средства;
– Трябва обучаемите да развият в себе си възможностите си за ефективно четене и разбиране на екранен текст;
•Принцип на откритост и адаптивност
– Дистанционното обучение е открита система, в която по принцип могат да се обучават хора на всякаква възраст (ученици, студенти или възрастни, повишаващи образованието си), като за всеки се определя продължителността на обучението;
– По принцип студентите имат право да си изберат обучаващия, ако няколко преподаватели са си избрали еднаква програма (както се прави в реномираните висши учебни заведения);
Сигурно има и други категоризации на принципите на които се основават методите на преподаване в дистанционното обучение, но пак по съвета на Козма Прутков «Гледай в корена» опитът ни подсказва, че сме „улучили корена“!
Както се вижда и от написаните от нас учебници, ние сме любители на афоризмите! Ето още един, този път от Солон, законодател от Древна Атина „Докато си жив, учи. Не очаквай старостта да донесе със себе си мъдростта.” И след около 24 години, когато за първи път написахме ръководството „Активни методи в обучението по общотехническите предмети“, стигнахме до извода, че само преподаване на знания не е достатъчно за изграждане на творческо мислеща личност, сега намираме, че до това е достигнала философията на структурализма, с която се съобразява дистанционното обучение. Затова ще завършим с кратко таблично описание на някои от методите, използвани в този вид обучение:
№
|
ИМЕ НА МЕТОДА
|
КАКВО СЕ ПОСТИГА С КОНКРЕТНИЯ МЕТОД
|
1
|
Делова (имитационна) игра
|
Генерира нови знания, специфично обучение и професионални умения, способност за съвпадане на собственота мнение с мнението на другите участници в образователния процес; рефлекси-вно оценяване на своите и техните възможности; намиране на изход от конфликтните ситуации в междуличностната комуникация; изясняване на своите постижения и неуспехи; изпълнене
на различни професионални роли и действия.
|
2
|
Ролева игра
|
Включва изпълнение на различни роли и постановка на различни конкретни ситуации, довежда до нови преживявания при изпълнение на новите роли, формира комуникативни умения, способност за прилагане на теоретични знания в различни области, умения да се решават проблеми, насърчава толерантността, поражда отговорност при вземане на решения.
|
3
|
Дискусия, групова дискусия, семинар
|
Създава условия за директна комуникация вербална или невербална (под формата на съобщения), създава възможността чрез логически аргументи да влияе на мненията, позициите и нагласите на другите участници в дискусията. Дискусията позволява, въз основа на задълбочена разработка на наличната информация, да се вземат продуктивни решения на груповия проблем.
|
4
|
Тренировка
|
Генерира нови знания, умения, придобиване на социален опит при прилагането на теоретични знания за решаване на практически проблеми, характерен метод на саморазкриване чрез дейсттвие – при положителни страни на действието се засилват моралните принципи.
|
5
|
Работа в група
|
Предвижда съвместни дейности на обучаемите в група под ръководството на избран от нея ръководител, насочена към решаване на общ проблем чрез творческо интегриране на резултатите от индивидуалната работа на всеки член на групата с разпределение на властта и отговорността.
|
6
|
„Мозъчен щурм (атака)“
|
Предвижда колективна мисловна дейност в търсенето на нетрадиционни начини за решаване на проблеми.
|
7
|
Евристична беседа
|
Начин на взаимодействие на въпрос-отговор, по време на който обучаващият не съобщава готови знания, но чрез умело зададени въпроси насърчава обучаемите на базата на съществуващите знания, наблюдения и личен житейски опит сами да достигат до нови
концепции, заключения и правила – методът
изисква определено количество професионални знания.
|
8
|
Учебни изследвания
|
Методът позволява да се използват изследова-телските умения на обучаемите в процеса на получаване на знания и резултати от
конкретни практически действия, извършвани
въз основа на всекидневни казуси от живота на
обучаемите. Впоследствие резултатите от изследванията се обсъждат на семинар, където се предлагат варианти за решение на разглежданата проблема.
|
9
|
Метод на случая
(метод на конкретните ситуации,
метод на ситуационен анализ)
|
Методът включва проучване на конкретна ситуация, разрешаването ủ по определен сценарий, което включва самостоятелна работа на обучаемите в малки групи за генериране на идеи, публично обсъждане на всички идеи и подбор на най-добрата за разрешаване на ситуацията или съставяне на най-добрата чрез съчетание на няколко от породените идеи.
|
10
|
Проблемна лекция
|
Разглеждане от обучаващия на научна проблема, която се решава чрез съвместен анализ на разсъжденията на обучаемите, които постепенно се довеждат до решението от преподавателя, който допълва недостигащите им знания за правилни разсъждения.
|
11
|
Лекция с предварително запланувани грешки
|
Тя е насочена към насърчаване на обучаемите постоянно да следят предложената информация (търсене на съществени, методологични и методически грешки), предполага анализ на грешките след завършването на лекцията или след решаване на проблема, свързана с лекцията.
|
Вместо заключение
По време на изложението споменахме, че обичаме афоризмите. Понеже на можем „да обхванем всеобхватното“ молим настоящите бележки да се считат за „афоризъм на дистанционното обучение“, което за чест на българските учители, бързо навлезе в образованието, въпреки протестите на непросветени родители и невъзможността на „специалистите“ от МОН да го защитят!
Няма коментари:
Публикуване на коментар